Късно

Защо ли късно ми се струва за нас и обичта
защо ли късно ми се струва за твоите признания?
Защо ли късно идваш ти и молиш ме да ти простя
Защо ли късно ми се струва да намеря сили?

И ето пак сега се питам- защо ли съм сама?
Нима това е по-добре, не е ли по-добре да си отида
По пътя сам на празнотата и бавно в крачка да вървя
В крачка със смъртта- и песента не е ли по-добре да спре
Там, където тебе няма те.

Смирена аз чакам, и спрях да живея, 
Смирена от болка, аз веч не копнея,
Не мисля дори, не чувствам и нехая
Какво ще стане в утрешния ден- щом знам
Че няма те до мен.