Отвори се небе

Някъде далече в царството на греха, ти стоиш
И дяволска усмивка се промъква на лицето твое,
Подаваш ръка и каниш ме в мрака да бъда твоя.
И ето ме пристъпвам с боси крака и роба бяла.

Отвори се небе, помрачи се денят
Слънцето се скрива, и гръм пронизва земята
Но аз продължавам по пътя на греха
С надежда да вкуся от любовта.

Дъжд вали и мокри косите ми,
Но пътя скъсява се, усмивката твоя е тъй съблазнителна
Не виждам аз нищо освен очите измамливи,
Усмивката твоя е тъй много примамлива,
Че не намирам сили да и устоя.

Прегръщаш ме с ръка студена
И бавно ме въвеждаш в тъмнината
Където душата съблича своята свян
Където детето се буди от своя блян

Земята се разтваря, и небето раздира своята роба
От грозната мъка, която ме чака, 
Затварят се портите на ада
И ти ме прегръщаш, зад мен тътен се чува, 
Но аз пак не виждам друго освен теб
Робата пада и боси крака продължават по пътя…