* * *

Поглеждам тихо уморено,
Сърцето тупка бавно и студено
Сълза гореща и последна
Проронва се в съня.


Далеч отивам- към небето
Спокойна вече е душата,
И пътят бял е мек под мен
Тъй както облаците в този ден


Последен дъх и стон въздишка
Последен поглед към реалността
Последен миг на самота
Последен, но и първи към смъртта

Поглеждаш тихо уморено,
Сърцето тупка бързо изтощено,
Сълза гореща, но не последна
Проронваш в свойта самота.