Празнота

Празно е, тихо, смълчано
Туй що някога тупка за теб.
Синева в очите празни смее се,
Сълзите горчиви са сухи
И тихо отива си с крачка нелека
Бавно от мен и от теб
Туй що някога имах за теб.
Ставам, отръсквам глава от спомена лош
И ето идва в живота ми нощ
Сън дали ще сънувам как
за теб веч не бленувам
Или истина кротка ще бъде туй,
що е празно в мойта душа.
Или затварям очи и заспивам,
в лек, непробуден сън
Който ще води ме по пътя на малката вечност,
Който ще води ме към забравата...


Всичко искам да забравя,
но в сърцето то остава
Плачеш ти и сърцето страда
Капки кръв падат, но раната не заздравява.
Искаш прошка, а милост няма, искаш обич,
А само споменът остава.
Говориш и ме молиш,
Но нямаше те с мен, когато аз умрях
Там малка, в болницата бях,
сърцето ми умря
Детето ни го няма
Какво ли друго ни остава освен раздяла....?!