Ти си тръгна

Когато ти си тръгна, аз не плаках,
сълза дори една аз не пророних
сърцето ми остана твърдо като камък,
със свойта безразличност те прогоних.

Отиде ти сама, замина и знаех няма да се върнеш
надеждата остана в мене, надеждата да ме прегърнеш.
лицето бяло виждам твое, и сините очи горещи
и сълзите в тях студени, и болката в твоята душа.

Не мога и не искам аз да спра, туй що отива си от мен
но искам себе си да разбера, и пак при мене да те върна
ти бягаш далече от мене, не мога аз да те виня
и мъката стопи сърцето, което някога бе твое.