Тъжна есен

Хубава есен и жълти листа се стелят на суха трева
Слънцето пее, а душата ми тлее в своята мъка
Нямам думи болката аз да опиша в тез редове
Нямам сили да простя всички твои грехове.

Грешките мои ти вече прости и утрото съмна
Но пламъка на любовта сякаш лумна
И запали листата от спомени
в тих танц завъртяха се,
и две думи от устните мои бяха отронени.

Не може огънят да стопли студените ръце
Не може прошка да намери моето сърце.
И капят листата пожълтели
Тъй както спомените отлетели.

Тъжна есен и тъжни листа се стелят на суха трева
Слънцето грее, но не стопля мойта душа
Нямам думи аз да опиша болката своя
Нямам сили аз да простя- нямам и воля.

Последното листо стои самотно на пътя
И разкрива ти тайна жестока:
“ отиде си твойта любима, отиде си тя
от радост, живот и тъга...”

Сломен ти продължаваш пътя,който сам си избра,
и тъжно страда твойта душа, забързано следваш
пътеката на есента и пееш тихо песента
.......... на смъртта.