* * *

Тъжен ден навън минава, тъжни хората вървят,
и едва ли някой знае, колко тъжен е светът.

Мрачни облаци се стелят по оловното небе,
тежки спомени навяват пролетните ветрове.

Ситен дъжд за плач напомня с пролетните си сълзи
и отхвърлен от сърцето, бавно спомена пълзи.