Празни мисли
        

Човекът - тази стара кръчма
на несбъднати желания,
отекваща в пространството
като камбаната
на някой манастир
за неспасение!
Залъгващ се
в случайните приумици на мисълта,
потънал някъде, където
вади Бог от дъното
на кладенец.
И се заканва с пръст
на уличните кучета,
понеже той ги
превъзхожда
по броя на случайните
ухапвания.
За да се скрие в себе си
като очакване,
че съществува
чудото, наречено Човек!