|
....::: Росица Караиванова :::.... astisor@mail.bg |
Смъртта
на Н. Искам да умра, ако трябва живота си без теб да изживея. Искам да умра, ако трябва от теб да чуя, че не ме обичаш. Прегръщаш ме, а после да те чакам оставяш ме сама. Ти донесе бъдеще, вля живот във вените ми, ти и ти ще го вземеш от там. Незная дали сънят е бил красив, но питам се понякога, а не си ли бил буден ти онази нощ? Искам да умра, ако трябва да ми кажеш, че била съм права. Искам да умра, ако трябва да узная, че всеки миг умирала съм в твоите ръце. Незная вече къде съм и КОЯ? Каквото и да стане, разделят ли ме от теб - ще дойде края. Ще вървя, ще гледам, ще се храня, може би дори ще се смея или ще плача, но ще съм мъртва. И при всеки поглед към теб ще умирам отново. Бавно, поглед след поглед, дума след дума. Говори, мълчи, бягай или целувай, но жива до теб ме остави. Не ме убивай. Обичай ме дори и с моята любов. Обичай! Не искам да умра. 2003"Варна