Нашето море

на Д.

Някой ми нашепва името ти.
Усещам парфюма ти,
 като бриз от съня ми.
Спомена за силуета ти е като слънце
и луна с безброй звезди когато не си до мен.
Като морските вълни идваш и си отиваш,
а аз стоя на брега и те чакам.
Блъскаме се в скалите от проблеми
и се носим ту навътре, ту навън.
Ела прегърни ме и не си отивай.
Защо не може? 
Рисувам сърцето си в пясъка,
а вятъря постепенно го отнася.
А аз ..... съм в морето на любовта си .
А ти ? Ти къде си ?
Ела при мен,
но не за да ме спасиш,
а за да се удавиш заедно с мен.
Нека останем така завинаги
и нека превърнем проблемите 
в дребни камъчета на дъното под нас.
Вървя към теб
и си представям, че ти си водата
обгръщаш ме малко по малко
и накрая ме поглъщаш цялата
без думи, без въпроси, без нищо
- просто аз и ти ЗАЕДНО до морето.

2004"Варна