Тъгата ми навън

Тъгата прелива през вените,
обгръща външния свят,
разразвам я с ножа на деня,
 а тя е отново там.
Изсмуква оставащия въздух, 
и пак при мен се връща.
Поглъща ме хищно малко по малко,
без да бърза без да ме стряска.
Задушава ме без да разбера,
като змия усукваща се около врата на заспалия.
Отивам си а дори незная.
Тук съм и не съм,
уж съм щастлива а скоро ще завали.
Огледалото ме гледа тъжно
някак безразлично и пита какво ми е. 
Дори омръзва ми да питам ........
Край на приказката за умиращия дух,
а разказвача....потърсете го някъде из своите сълзи
точно сега превзема сърцето ви
и изтръгва вашата тъга навън......

30,06,2004"Варна