Миражно

Миражът се стопи.
Погълна го
с напуканите си уста пустинята.
Закусва тя с миражи.
Многоъгълно,
криволинейно и съвсем безименно
заравя Времето
бедрата си
във нажежените лилави пясъци.
И не изгаря...
Очилата му
(То само спи без очилата си)
са с три диоптъра далекогледство.
Когато ги забрави
на пианото,
надничам с тях
във шареното детство.
Миражите са сънища
на ангели...