Копнеж за любов

        

Защо не дойде с мен
да споделим двама любовта,
а гледаш отстрани заслепен
как се радвам с друг сега.

Но за теб е вече късно,
нямаш сили да ме спреш!
Стана ли ти вече ясно,
че трябва да се предадеш?

Ще ме загубищ,но ще осъзнаеш,
без мен не можеш да си Ти!
Ще ти липсвам и ще ме желаеш,
вината в себе си търси!

Недей,недей,бори се!
Не се оставяй на смъртта.
За сламката хвани се,
аз ще бъда твойта светлина!

Искам аз с теб вечно да живея
всеки ден да си близо ти до мен,
затова аз вечно ще копнея
и се чувствам тъй самотен.

Без твоята усмивка ведра
аз не мога да заспя,
без твоите очи тъй нежни
аз не мога ... ще умра!

Недей,ще те спася!
Подавам ти ръка.
Хвани се,стискай здраво.
Аз нагоре ще те дърпам.

Искам ти да си до мен,
в този и всеки следващ ден.
Да чувствам твоето тяло и устни
и усещам дните все по-вкусни.

Но няма те до мен сега,
а как усещам твойта липса.
Нощем идваш във съня,
денем не напускаш мойте мисли!

Трепетно мечтая си за теб,
чудя се каква да сторя
и опитвам се да гледам аз напред,
но как че не харесвам теб аз да се престоря.

Не искам и не мога аз да се преструвам,
това е нещо невъзможно.
Гласът на сърцето си все по-силно чувам
и всичко става много сложно.

Но има ли нещо лесно в любовта
и какво е сложно чувство тя.
Кара всеки да се радва или страда
сякаш взима някаква награда.

Но няма щастие за мен,
само болка има в мойте очи.
Дали ще дойде скоро хубав ден
или ще продължа да заспивам в сълзи?

Не искам да усещам горчивите сълзи
и теб да виждам само в мойте мечти,
искам вечно ти да си до мен,
чак до последния ми ден...