Омайна Пролет

1. Омайна пролет вън цъфтеше
- прегърнала моята душа.
Едно прекрасно цвете все до мене беше,
с цвят лазурен,бляскащ от роса.

2. Незнайно как - опиянен,
пожелах да му дам моето сърце
- желаех то да бъде мое нощ и ден,
но загрубяха и двете ми ръце.

3. Това прекрасно цвете беше ти.
Израснала сред бурени и суша,
гледаше ме с питащи очи
да ли съм истина или те лъжа.

4. Да излъгах ,но излъгах само мене,
че беше хубава,а ти бе прелестно красива,
че ще мога сам - дори без тебе,
че това ще бъде вечно,без да си отива.

5. Не винях това слънчице игриво,
а седя бледен и покрит с тъга.
Не виня това създание свенливо,
че пожела да бъде моя...,но сестра.

6. Никой не ще ми каже защо така внезапно,
когато от щастието ми бе по-щастливо,
отиде си пролетта обратно
и краи мен отново стана сиво.

7. Омаина пролет вън цъфти!
Но не и в моята душа.
Навън сега се смеят хиляди цветя!
Но не е тя,не е тя.

8. Със страшна сила
в мен снежна буря вилнее и руши
- покрива всичко с тъмнина.
Сякаш зима е...нали?

11.08.2000 г.