* * *

Там, долу в ада,
вампири с кървясали очи,
консервират кръв и блудстват в
епруветки, докато се получи
утайка, от живителна течност,
и потече по гноясалите им
хранопроводи, бедни на епител,
но ядни за кръвен данък от
бледосинкавите вени на своите
измършавели, подивелий обезумели
любими, които танцуват из хладните мазета,
плъзгайки се по теракота на
изпразнените си души.
А въздух и храна няма,
само болка и опиати, които не я притъпяват,
а я усилват. и кръв, но болна, черна кръв,
която капе по брадичките на вампирите,
и възбужда себеподобните за още, и още....
Там, долу в ада, е извратено да обичаш,
което значи да пресушиш до сетни сили
човекоподобните създания,
и да ползваш сърцето им за деликатес,
като първо си изсмукал очите им със сламка,
енциклопедично си обезмозъчил черепа им,
и накрая си прострял емоциите си на
изсъхналите им черва
.А кръв се лее и болката вече не е болка,
а екстаз сред изкормени, беззащитни,
извратени, изнасилени човешки души,
kouто се молят за още кръв, секс и оргии.
А бялата вампирска течност еволюира в
любовта, и се стича по гърдите на влюбените
вампирки, без шанс да даде живот, безплодна и
пуста по техните устни, както думите по твоите,
а всичко е толкова вулгарно,
че предпочитам да бъда долу в ада,
отколокто да слушам колко много ме обичаш,
докато изпадаш в несвяст от алкохол,
а любовта ти са наизустени фрази от банален рoман,
които даже не можеш да си спомниш .
без добрата, райска чашка.
А иначе, и тук горе, боли като в ада, особено когато
кръвта не е кръв, вампирите не cа вампири,
любовта не е екстаз, а порочна смесица от болка,
отчаяние, лъжи и горест. И бяла глазура за
каймак на тортата!
От време на време,
по специалните празници!