* * *

Там, някъде, на моста на времето,
се засякоха две отломки от разбита,
изчезнала вече,
малка кокетна планета,
като детска сълза,
отронена внезапно от непохватно
падане на нагорещен асфалт.
От удара на гранитните скали,
почервеня всичко от пурпурна кръв,
потекла от разкъсаните вени.
Денят притъмня.
а слънцето зловещо засмука
разпиляната течност,
оставяйки само изсушени
гранули забравена нежност.........