Самота

Бавно пада капка по капка,
дъждът в мрачната есенна нощ,
луната цяла, зловещо замряла 
зад облаци черни забулени в мрак.
Всичко заспало чака деня, а някъде там
се е свряла една самотна и тайна душа,
гледа стичащите се небесни сълзи 
и ги усеща и в своите очи.
Тази самотна душа се изгаря 
от хиляди чувства,  незнайно какви
около себе приятели много събрала,
но сама в своите чувства и дни!!!