Самота

Когато настъпи ноща,
аз лягам си с малко надежда,
че утре ще ми донесе деня,
капка радост, различна от вчера.

Не усещам, когато тъжа,
че така се затваря във мене,
единствената самота,
съпътстваща ме по всяко време.

И леко и бавно отпусната,
аз усещам се твърде студена,
докога все така ще се чувствам,
щом него го няма при мене.

Но защо е решила съдбата,
вечно да бъда нещастна
и защо не надникне в душата,
за да види тя колко е празна.

За да види как тихичко плача,
през дългите нощи и дни
и сърцето как лудо подскача,
как бавно душата гори.

И ето-отново сама сам,
в малката стая лежа,
отпусната бавно в кревата
и с мъка проклинам деня.