Лудост ли е?

Лудост ли е или не,
щом пред огледалото седя
за теб жадува моето сърце
и сълзи една подир друга се редят.

Всъщност не аз плача а душата ми стене.
Ала не ще се оплача,
защото ще дойде това време.

Време в което ще те забравя,
време което ще ми помогне
мислите си да оправя
и болката горяща да превъзмогна.

Вечният въпрос разяждащ е "Защо?".
Защо не спираш да нахълтваш в сънищата ми,
защо щом се отпусна в мекото кресло
ти си във мечтите ми?

Постъпи подло и мръсно -
зад гърба ми всичко се въртеше,
но разбрах макар и късно,
че любовта ти една измама беше.

Помниш ли вечерите
безкрайни,
на тихото и пусто поле,
когато си разказвахме тайни,
и с целувки превземаше моето сърце?

Но те като лятото отминаха-
бързо, неусетно, парещо!
Заедно с вълните си заминаха-
остави ме насред морската бездна.

И въпреки всичко и всеки-
на пук на съдбата ще те обичам и помня навеки
макар да ме обзема самотата.

Лудост ли е или не
щом като силно те желая,
а ти усмивката моя отне
и възможността да мечтая?