Миг от есента

        

Клоните от вятър разлюлени,
шушукат си с разперени ръце...
Ръцете им протягат се към мене-
към бялото ми есенно лице...
Опитват се в нощта да ме обгърнат-
самотни са,самотен съм и аз,
но после пак обратно ще се върнат
под напева на вятърния глас.
А вятърът прозореца отваря
и влиза в стаята ми студ-
есента повтаря се,повтаря 
и всеки път с шепот все по-луд
целува ме с ледена уста
и изгарят ме червените ми вени,
а клоните в гъстата мъгла,
шушукат си от вятър разлюлени...