Пътят на едно човече

Дъждът вали! И капките се стичат,
очите му са тъжни, но още те обичат,
навярно ти се питаш – защо, кога и как
човечето наивно погива в този мрак!

Не! То не ще умре, то вечно ще живее
и знаеш ли дете – в сърцето ти ще пее,
за любовта гореща и болката студена,
за нежната прегръдка – красива, наранена.

Човечето не знае, че също страдаш там
че скри от него истини, с това – сърца разби,
че още го обичаш, че плачеш всеки ден
във Бога ти се вричаш: “върни го ти при мен!”

Но грешката ти дребна живота провали
и неговия, твоя – наивно изгори,
повярвайте ми хора, не всичко е лъжа,
молете се на Бога, бъдете с любовта!