Сезони

Колко думи исках да ти кажа,
когато бяхме заедно, но – не!
Лятото отмина си, а на паважа
цветовете ронеха със сълзи свои цветове!

Дойде дългоочакваната есен,
с треперещ глас ми каза ти: “Прости,
обичах те, но пътят ни не беше лесен!” –
остави ме да роня, аз сълзи.

И ден след ден, и времето минава
земята плахо се покри със пухкав сняг,
опитах да те върна, но не става,
в далечно минало съзирах твоя бряг,

Надеждата отвори си очите,
за да посрещне със прегръдка – пролетта,
а аз желаех ти да върнеш дните,
с които ме откъсна от света!