Не трябваше

        

Липсваш ми,не чуваш ли,че тебе викам?
Не виждаш ли,че още те обичам?
Не усещаш ли,че още те желая
и само за тебе още мечтая?

Липсваш ми,дори и да не съм сама
за тебе пак мечтая през нощта
и макар че друг прегръщам
и спомените стари с теб се връщам.

Липсваш ми,защото само ти откри
начина-сърцето лудо покори.
Всичко забранено ти ми позволи
и само ме погледа и каза "помисли".

Липсваш ми,а аз съм пак със тях-
моят единствен смъртен грях
напук на твоите последни думи
кънтящи още в ума ми...