* * *

Колко дълго аз за теб мечтах
и колко бокка преживях.
Колко болка имаше във мен,
и тогава ти дойде при мен.
Помогна ми болката да преживея
и даде ми надежда да живея.
Аз искам с теб да съм до край,
но уви това е невъзможно.
Ти скоро ще заминеш знам,
а аз много те обичам,
ще страдам знам,
защото няма да си вече с мен,
защото ти ще си далече,
тай далече ти от мен.
Да ме обичаш не успях да те накарам,
но има за какво да си мечтая.
В ноща си лягам с мисълта за теб,
и сутрин ставам пак със нея.
Обичам те със цялото си АЗ
и моля те ти да ме приемеш,
не ме отбягвай и не ме съди,
а мой бъди...!