ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА

Като агнета вързани, блеещи
наредени пред бялата кланница
да отворят вратата очакваме.
И се радваме тихо - въжето
не е стегнал до болка касапина.
Можем даже да веем с опашки
И се душим с муцуни и дишаме.
Днеска ядохме сито, доволно е.
Пиян е бил, и не бърза много колача.
Чуваме кротката негова песен.
да се лее отвътре притихнала.
Вратата се зейва, и тегли я
за синджира овцата, поредната.
Тя се влачи - бяла, изцъклена,
а колачът я милва усмихнато.
Пак затварят, и ние си чакаме.
Мирише на тор и на слама, на хубаво.
Изрева се отвътре... замлъкна.
Пак се чу песента на касапина