* * *

Твоите очи не мога да забравя,
твоите очи ме карат да не спя,
защо оставих те и аз незная,
защо, че липстваш ми не успях аз да ти призная!!
Сълза подир сълза,
болеше ме някак моята душа,
но ти така и не успя да разбереш това.
За прошка късно е, нали,
моята душа - ледена пустиня е тя.
И нищо не цъфти,
а от хубавите спомени ме боли!