Краят

Ти защо от мене си тръгна,
защо обърна се на друга страна,
защо така живота ми обърна,
защо се с мене подигра!

Когато преди стоеше пред мен,
лесно ми каза обичам те!
Но явно от вътре си бил ти студен.
А любовта ти сега е навик наричана!

Обичах те както веднъж се обича.
Болеше ме както само в любовта боли.
Тръгнах си със сълзи в очите.
Разделихме се и това е съдбата уви!

Боли ме, не защото изгубих сърцето си,
А защото усетих в него лъжа,
Но вече, когато погледна лицето си,
не ще има на него сълза!

Благодаря ти, че ми отвори очите
да видя и друга страна,
благодаря ти, сега си върнах мечтите,
да живея без теб и без капка тъгa!!!