Изневяра в мисли

В прегръдката ти нежна съм заспала,
но не, че съм поискала това.
Главата ми от мъка натежала,
забравила е, че не е сама.

А мислите ми като птица млада
политнаха в безкрайни небеса,
те търсеха за себе си пощада,
те търсеха добрата си страна.

Но сякаш като облак черен
застава твоя лик пред тях
и в своя полет безпределен
те спират своя бяг със страх.

Не чувстваш ли, че някак си ми пречиш?!
Не чувстваш ли, че в мислите си аз не съм сама?!
Че аз не съм човек обречен
да бъда с теб във любовта?!

Желая друг-но той е твой приятел, 
а как да ти го кажа със слова
и ако той ти стане неприятел ,
то по-добре е да умра.

Но сякаш във съня се стяскам.
Отварям плахо своите очи,
а мислите ми бърза с трясък
се връщат в мътните води.

Стоиш над мене и се взираш
разбрал си сякаш мислите в съня.
Не, може би ме подозираш,
но не си разбрал за моята мечта.