Мечти

Ти питаш ме защо мечтая!
А аз какво да отговоря?
И май мълча, защото зная -
отново, пак ще се повторя!
Но ти настойчиво ме питаш,
защо преследвам своя блян.
По мене с погледа си скиташ,
от любопитство си облян.
И избор друг не ми остава
освен да кажа, че мечтая,
защото хубаво ми става
да бъда в приказната стая!
Бленувам, за да има мене,
със порива аз всичко свързвам!
Мечтането изисква време,
но аз за никъде не бързам!
Обичам често да мечтая,
защото мъката забравям
и болката по-лесно трая,
със всичко преходно се справям.
Ти питаш ме защо мечтая?
Защото поривите скитат!
И ще допълня най-накрая -
да може другите да питат!