сега аз пиша...

Сега аз пиша най-сърдечното си стихотворение,
когато вече с любов не би могла да не обичаш
и когато съм на крачка от дъха ти 
и стоя в безкрайния снеговалеж.
Колко е разкъсана душата ми...
Над сърцата ни застават мирно вече
безнадеждните големи бели авангардни стихове
на крачка от дъха ти вече бих отрекла 
скачащите в мозъка ми водни кончета
и вече бих дошла сред този леден лироснеговалеж при теб...
и в белия пейзаж ще нося твоята замлъкнала любов...
Тук съм аз и сякаш че ме няма и ще бъдеш
тук така сякаш че не си била.
Аз крача все към теб в снеговалежа 
с човешки ръст макар че съм на крачка от дъха ти
може да умра...