Ледена приказка

Ледните устни се пропукаха във скреж
сякаш хладилника бе забравен отворен
от някой разсеян младеж.
Мраз вдърви ръцете на всички дървета
сякаш протегнати навън към нас
ала отпуснати полека.
Прозрачно-сини стъклените очи на вятъра
сякаш режеха с погледа бистър
на заледена девойка.
Нямаше мечка.
Нямаше кралство дори.
Нямаше кътче и тайна пътека.
Нито напред, нито към преди.
Тук ДОРИ няма луна и звезди.
Тук ДОРИ няма слънце и лъчи.
Вече всичко е толкова прозрачно.
Ала това не е сън или мечти...
Ние сме още живи...
Ще ни освободиш ли, кажи?!