Огледалото

Погледнах се във огледалото и онемях.
Сиво лице. Някой изпил го бе до капка.
Две бездни със дупките и тъмнината в тях.
Кървяща рана, наместо сърце, горяща
в болка, страх и грях.

Странно. Тук имаше едно момиче, което
с цъфтяща песен на уста, усмивка – бяла,
раздаваше на бедните най-свидното...
В издрасканото, вяло тяло къде е тя сега?
Не и в небето.