Сън

Раздрано небето пробужда се в кърви зора.
Сякаш мина година. Сякаш мина без име.
И подхвърлен облак улови ме
докато падах вдън земя.

Плахо се сепна, понесе ме нанякъде далече
и там ме скри, да бъда недокосната
и престъпя отвъд и тази вечер,
завита от всички обичащи сърца.

Малко да поспя. Благодаря.