|
....::: Цветелина Антова :::.... tsvety@obekt.com |
...и на моето слънце ще изгрее улица
Малък сънен лъч изгря от дъгата и поръси чувалче звезди, виж колко e красиво да си клатим краката на моста-дъга от мечти. Нощта е черна, срамежлива, няма как - ти всичките луни ми свали, и по дъговитите лъчи се спускат от тъмата наш’те две прегърнати души. Мирише знойно тишината споделена, тук от нашето сърце на земята пеят милиарди слънца наизгрели, ...как да не те обичам, ми кажи ..