Спомен

През прозореца - сиво стъкло,
светлина проблесна в безкрая.
и очите се вгледаха там
да те търсят къде ли - не зная.

Но ето звездица съзрях
пусната с конец от небето.
На нея ще разкажа за този грях,
който оплете сърцето.

Този грях, с който живея,
с който аз дишам, шептя
да го забравя явно не смея,
но и не мога да го задържа.

А искам звездата да стигна
да седна до нея за миг
и тихо да зашепна 
този страшно тъжен вик.

Онзи вик, който разкъсва
така безжалостно мойто сърце,
но в миг звездата угасна,
а бе толкова близо до мойте ръце.

И така светлините угасват 
една след една във нощта.
След звездата и аз ще угасна
просто за миг ще се стопя.

А някога ти беше звездата,
която дори не успях да съзра.
Само остана ми спомен в душата,
който ще нося чак до смъртта.