***

Вървя по път без посока 
отивайки незнайно къде.
Вървя без да спирам в безкрая
със уморени, с безсилни нозе.

Вървя по път без посока 
със дъх стаен във нощта.
И няма да спра дори да не мога 
да открия дом за мойта душа.

Вървя по път без посока,
но води ме той на къде?
И в миг ориентир е живота
носещ полъх от твоите ръце.

Вървя по път без посока,
но вече знам на къде.
Вървя без да спирам, защото
ти ме чакаш незнайно къде.

Вървя по път без посока,
но не спирам дори и от страх.
Отправям поглед мним в небосвода
обсипан звездно с вълшебен прах.

Вървя по път без посока
отвежда ме той на кръстопът.
Но дори и за миг аз не спирам,
защото усетих верния път.

Вървя по път, но с посока
и тази посока води към теб.
Защото сърцето и без да се учи 
знае как се обича човек.

Вървя по път към безкрая
по пътя на мойто сърце.
Впивам очи в небосвода 
нарисувал с нежност твойто лице.

Вървя по пътя, по които
всеки от нас ще върви.
За да знае и пази човека
когото обича, когото цени.