На Живот И Смърт!

Далече,далече...две бистри езера съзрях
тъй плътно сини,че едва сега прозрях
до дънната душевност да достигна
ще минат векове до същната ти призма.

Кристална тишина лицето ми издава,
печален образ,безподобен жест поддава.
Скрита сянка във душата дреме...
О,зимен сън неидвай ти безвреме!

Безмълвен огън сърцето ми раздира
крещи луната,слънцето замира.
Порой от злоба,гняв и грешки
зариват тук и там съдби човешки.

Забивам зъби,нокти някъде в безкрая
любов безценна колко само те желая.
Платинен лъч пресича тленното ми тяло,
сълза догонва го...а то нима е спряло!

Спотайващ стон във гърло галопира,
сърце бездънно,рана зейнала задира.
Пребродих ли те страст?...О,аз незная,
пустинен вопъл...О,да това е края.