* * *

Падаща звезда видях
небето лунно озари.
Тогава аз си пожелах
съдбата теб да ми дари.

Животът склонен беше,
дар поднесе ми красив.
Ти пред мен стоеше
човек от мене няма по-щастлив.

Дни минаваха след дните
нощи дълги сменяваха се с ден.
Продължавах да се взирам във звездите
и да те желая все повече от ден на ден.

Ала обещала бях ти да те нямам,
а и може би не съм ти нужна аз.
Душата ми измъчена е няма,
а искам да извикам с пълен глас.

Друг в съня си не желая да открия.
Искам да се будя с мисълта за теб.
Твоето име няма да изтрия
дори написано със кубче лед.

Сама ще бъда и ще чакам да решиш.
Сълзата моя в дланите ти няма да попие.
Не се опитвай мен да утешиш,
аз мъката в сърцето си ще скрия.
(На Дани...)