Като изповед

Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога да съм егоист?
А как аз искам,когато те видя
да съм горда,че съм непукист.
Сега ти си с друга,
а аз съм пак сама,
но прекрачвам прага
с гордо вдигната глава.
Мислиш ли,че аз не струвам,
че нямам право в любовта?
Ах,когато аз те видя
хвръква моята душа.
Чакам те да ме погледнеш
с поглед от блестящи очи,
но той е пълен с болка
и с горчиви сълзи.
Какво си мислиш,
че аз не страдам,
че само теб боли
и че пълно е с болка-
сърце с отровни стрели.
Очите ни се срещат,
отминават и поглеждат нея.
Гледаш я смълчан и тъжен,
а на мен сърцето ми ридае.
Върни се моля те сега,
аз чакам,плача за мига,
които сии спомних,
спомних чрез съня.
Но и той боли сурово
чака да погледна аз,
ше сам ледена кралица
с наметало от мраз.
Нека да сме заедно,
нека любовта да грее в нас,
нека само да те варна
и ще бъда щастлива всеки час.
Ела и нека да ти кажа
колко много ме гори
таз любов толкова отровна,
а ти я само възкреси!