Чувам, виждам, усещам

Когато слънцето залязва,
когато луната изгрей,
аз чувам вятъра тихо
тайна песен да пей.
Аз чувам плачът на листата
за своите млади сестри,
отвяни някъде там
в далечните чужди страни.
Аз виждам птици безспирно
да търсят верният път,
незнайно къде да намерят
във всемира южния кат.
Аз виждам да бошува реката,
търси своите деца,
скитащи се без посока,
изгубили морската звезда.
Аз усещам как бавно заспивам
от дъхът на морския бриз
и в небето тайно откривам
звездата на моят каприз!