Усещам

Усещам вятъра пронизващ
как вледенява моята душа.
Усещам как лъчат изгарящ
угасва бавно в мига.
Как да възкресим любовта
как да загори огънят,
оставил следа - пепелта!

Как да те върна сега?
Звездите изгасват през вечерта,
не изгря и луната,
а вятърът силно обрули листата.
Те паднаха с болка на земята.
Така и ти влуди моето сърце,
а отвътре ме силно нещо боде!
Отнел си го без да ме попиташ.

Къде ли с него ще се скиташ?
Върни ми го - аз имам право да живея,
да лудея, да се смея.
Върни ми го или бъди със мен
така, както в онзи слънчев ден.
Ръцете сплетени бяха
от радост очите искряха,
сърцата силно туптяха
в червеният огън горяха.
Но тръгна бавно напред,
а аз останах в тъмнината.
Тогава и аз тръгнах да питам навред
дали ще ни среще пак съдбата!