Смъртта ме покори

Пристъпвам тихо към вълните,
оставам пясъка зад мен.
Спокойно морето ми говори -
"Ела,Ела при мен".
Неусетно скачам във водата и
забравям всичко-болката дори.
Дали ще дойде края?
-Незнам!
Но вече няма да боли.
Леко се усмихвам,а водата
обгръща ме навред.
И започвам да потъвам бавно,
студена като лед.
Вече аз немога да си мисля,
вече усмивка не личи.
Болка не изпитвам-смъртта ме покори!