* * *

Едно обаждане, от което ще зависи живота ми.
Едно обаждане - толкова важно за мен.
Никога не съм предполагала, че ще боли
Ще боли и измъчва мисълта, че той не те обича
Мисълта че може вече да не си значим.

Сега душата ми плаче
Потънала в несигурност и самота
Сега като че ли идва края
Идва самотата и брега.
Брега, на който останала сама
Ще плача и ще знам за края.
Мисълта, че вече не ме обича ме убива,
Кара ме да се замисля дали някога
Съм значела за него нещо.

Едно обаждане…и идва края.
Думите болят, душата ми плаче,
А аз смирено казвам “добре”.
Роптая, рева, но въпреки това се съгласявам.

Знам, че така ще е по-добре.
Боли, но аз съм силна
Искам пак, но не
Той казва “не”.
Боли знам, боли чувството виновно
Причинява скръб, но въпреки това аз казвам “добре”.
Това е символ че наистина те обичам,
Че ти значиш много за мен.

Господи, защо ми причиняваш това
Защо ме оставяш да плача,
Да скърбя и да знам, че съм права

Защо душата ми е неспокойна.
Май се бунтувам, май това е края.
Знай, Бог ми е свидетел,
че наистина те обичам и затова се съгласявам!

Знам, греша.
Май трябва да се боря за тази любов,
Но какво да направя.
Аз самата не знам какво изпитвам.
Обичам го и ще го пусна,
Но душата ми не ще го забрави.

Потънала в болка, тя ще го помни.
Обичам те, знай. Но така е по-добре.
Щом душата ти те води ми кажи “не”.
Но, не. Знам няма да е така.
Защото се бунтувам.
Искам теб и само теб.

Бог ми е свидетел - обичам те!
14.12.2003 П.Б.