Тъжен Спомен 
        

Вятър брули клоните вековни
на старото дърво в гората,
а аз със мъка и тъгa си спомням
как излуга ти сърцето и душата.

Дъжд вали и спомените ми отмива,
но споменът за теб остава да боли.
И знам една любов безследно си отива,
с нея без милост си тръгваш и ти.

Колко е тъжно,когато денем небето
е мрачно и пусто в моите очи.
Колко е тъжно,когато нощем в сърцето
няма нито любов,нито красиви мечти.

Ти утре за мен ще си минало вече,
ти ще бъдеш на сърцето ми враг.
Ти утре ще бъдеш само спомен далечен,
но ще си спомня със Болка за тебе аз пак.