Нощем

Нощем, когато очите си затворя,
виждам сенки - духове.
Те защо зад клепачите ми идват,
душата ми в ада да я заведат,
ядат ме техните лъжи.
А ти хвани ме, не ме пускай,
душата ми да не отведат.
Любима единствена ме имаш ти,
мъртвите до теб ги знаеш по-добре.
В гърдите ми живеят две души измамите
и другата си ти.