Нощем 
        

Нощем, когато очите си  затворя.
виждам сенки, духове.
Те защо зад клепачите ми идват,
душата ми във ада да я заведат?
А ти хвани ме - не ме пускай!
Душата ми да не я отведат!
Болно!
Тялото ми болка го затрупва!
Тежи!
Падам и оглозгват ми трупа,
ядат ме техните лъжи.
Любима, единствена ме имаш ти,
мъртвите до теб ги знаеш по - добре 
В гърдите ми живеят две души - 
измамите и другата си ти.