Моето пътуване

        


Моят учител -живота,
толкова мъдър,понякога
прекалено суров,
ме научи,как да падам,да ставам
но да не превивам никога гръб.
Да не газя в калта,когато нямам за хляба-
човек и малко хлебец се наяжда.
Да не пия от локви дори и тогава,
когато жаждата ми е страшна.
Как да стъпя ме научи -на стръмния бряг.
В чужда къща как да се стопля,
как да сторя постеля на враг
и как най-скъпия гост да отпратя.
Когато съм тъжна-ме научи да пея
и уроци-кога и как да се смея.
Да прегръщам,когато ме бият,
но да не мразя,дори и от болка да вия.
Благодаря ти,учителю строг!
Този твой толкова мъдър урок
ще ми бъде настолната книга,
докато от този свят ме повикат-
да си отида!