Приятелю, художнико

Приятелю, художнико,
ти който рисуваш сезоните...
Нарисувай ми с четка, с бои,
нарисувай ми - моите спомени!
Пролетта - нарисувай в бяло,
с чисто, безоблачно ясно небе.
Нов път е, ново начало -
и разбира се две сплетени здраво ръце.
Лятото - без слънце, то беше в мечтите ни.
Сложи малко сиво - не може без облаци
и дъжд нарисувай от сълзи.
Не се страхувай! Рисуваш по спомени.
Самотно дърво с голи клони,
с окапали жълти листа - това е есента ми.
Незбравяй пътеките, малко отъпкани
и самота, самота....самота
Не бързай да рисуваш зимата,
Тя чука на вратата ми.
Ще и отворя. Когато ме вземе вихрушката зла
довърши сезоните! Знаеш как - по моите спомени!