Две отложени думи

Мамо,
когато се крия от мислите ти,
поплачи си
и ще стигнеш до мен,
ще ме откриеш наново
(не нова!),
ще ме докоснеш,
без да ме караш
да бъда дете.
Ще срещнем погледи.
И двете - жени.
Ти - по-бяла,
аз - малко намусена,
отново в догадки и страх
да ти кажа
след всичките тези години...
(И странно,
не съм забелязала,
че остаряваш -
защото е лъжа!)

Обичам те.
Мамо.