* * *

В стиха си аз ще те рисувам.
Ще те превърна в пъстър свят.
Под черните му багри ще флиртувам.
Но не защото ти ще се изгубиш в мрака.
И не защото се страхувам да те търся.
И не защото вече се отричам.
Ще те опазя чиста, недокосната и свята,
защото просто те обичам.
Но ти не ми отнемай светлината
и нощите със златните звезди.
Стотици спомени погребах във душата,
безсмъртен си оставаш само ти.
Измислих те.
До днес.
До тук.
Аз нарисувах нашта песен.
Поспри за миг,
послушай я,
преди от нежния капчук
да звънне златната ни есен.